Градът на слабите хора
21 юли 2022 година
Вчера ми се струваше, че ракета в радиус от 300 метра – това е близко. И ужасно.
Днес към този момент не ми наподобява по този начин. Днес бях на двайсетина метра от гърмежа. Страшно – това е предходен етап. Мислех, че съм самоуверен човек. Но минаха четири часа, а коленете ми не престават да треперят.
Пътувах към мама в болничното заведение. Ракетата падна право на шосето. На това място, където бях преди три секунди. Гърмежът беше подобен, че за известно време оглушах.
Вечерта по новините ще кажат: двама убити и двадесет ранени харкивчани.
Ако бях тръгнала три секунди по-късно, жертвите щяха да са трима.
Не знам да считам ли днешния ден за свой втори рожден ден или ще има и по-страшно?
В настоящето ми положение се появи митичната религия, че още съм нужна на този свят.
За една седмица в Харкив ставаш суеверен и мъдрец по едно и също време. Появяват се вяра в Бог и вяра в знамение.
Започнах да давам на Хектор кучешки гидазепам (успокоително лекарство – бел. прев.). Инак кучето не се оправя.
Мама е в същото състояние. Татко се държи.
Никога не съм предполагала, че моята страничка ще се трансформира в депресивен дневник.
Че аз трябваше да ви развеселявам...
Може би. Някога.
От същинския боязън ти се гади. Знаехте ли?
23 юли 2022 година
Сега, другари мои, в случай че тръсна нещо несвоевременно, можете самоуверено да казвате: „ Не й обръщайте внимание, тя е контузена “.
Да знаете: гадене, повръщане, дезориентация са признаците на лека травма. Дано тези знания в никакъв случай не ви потрябват.
Тези признаци с нищо не се отстраняват. Вече и прикляквах, и дишах мента, и надувах книжен плик, като цялостен простак. А след това теглих една майна на това „ дишане на квадрат “ и обърнах чаша коняк. Възкръснах.
Животът в Харкив напълно не наподобява на живота в Днипро. Тук никой не разисква отстраняването на [генералния прокурор на Украйна Ирина] Венедиктова или поданството на [бизнесмена Геннадий] Корбан. Всичките ни диалози – на пазара или в аптеката, по време на кучешката разходка или в пощата – са едни и същи:
– Това отлетя или долетя? (Взривът от наш изстрелян снаряд ли е или от техния?)
– Видяхте ли, какво стана с учебното заведение?
– А вие от кое място купихте кучешката храна?
– Какво пиете – „ валериан “ или „ адаптол “?
Апропо, „ адаптол “ е най-горчивото нещо, усетено от моите рецептори. А не съм от глезли, които в Индия си поръчват яденето " нот спайси, плийз ". Дори измислих слоган („ слоган “ е основната фраза в рекламата): „ Адаптол – не мисли за гърмежи, мисли, с какво ще го изпиеш! "
През целия ден надиплям мед, като пчела. Сега мога да не се опасявам от непотребните килограми.Хората в Харкив, които от дълго време не са се виждали, в този момент се поздравяват с думите: „ О, Боже, ти си се стопил на половина “.
Градът на слабите хора.
P.S. Днес пуснах на мама в реанимацията телефона на високоговорител и се обадих на баща. Господи, да бяхте видели реакцията! Лекарите споделят: „ Няма късмет за възобновяване “. Глупости! Той й вика: „ Валюша, очаквам те вкъщи! “, А тя: „ Ося, Ося, доб-ре! ".
И двамата се смеят.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Вчера ми се струваше, че ракета в радиус от 300 метра – това е близко. И ужасно.
Днес към този момент не ми наподобява по този начин. Днес бях на двайсетина метра от гърмежа. Страшно – това е предходен етап. Мислех, че съм самоуверен човек. Но минаха четири часа, а коленете ми не престават да треперят.
Пътувах към мама в болничното заведение. Ракетата падна право на шосето. На това място, където бях преди три секунди. Гърмежът беше подобен, че за известно време оглушах.
Вечерта по новините ще кажат: двама убити и двадесет ранени харкивчани.
Ако бях тръгнала три секунди по-късно, жертвите щяха да са трима.
Не знам да считам ли днешния ден за свой втори рожден ден или ще има и по-страшно?
В настоящето ми положение се появи митичната религия, че още съм нужна на този свят.
За една седмица в Харкив ставаш суеверен и мъдрец по едно и също време. Появяват се вяра в Бог и вяра в знамение.
Започнах да давам на Хектор кучешки гидазепам (успокоително лекарство – бел. прев.). Инак кучето не се оправя.
Мама е в същото състояние. Татко се държи.
Никога не съм предполагала, че моята страничка ще се трансформира в депресивен дневник.
Че аз трябваше да ви развеселявам...
Може би. Някога.
От същинския боязън ти се гади. Знаехте ли?
23 юли 2022 година
Сега, другари мои, в случай че тръсна нещо несвоевременно, можете самоуверено да казвате: „ Не й обръщайте внимание, тя е контузена “.
Да знаете: гадене, повръщане, дезориентация са признаците на лека травма. Дано тези знания в никакъв случай не ви потрябват.
Тези признаци с нищо не се отстраняват. Вече и прикляквах, и дишах мента, и надувах книжен плик, като цялостен простак. А след това теглих една майна на това „ дишане на квадрат “ и обърнах чаша коняк. Възкръснах.
Животът в Харкив напълно не наподобява на живота в Днипро. Тук никой не разисква отстраняването на [генералния прокурор на Украйна Ирина] Венедиктова или поданството на [бизнесмена Геннадий] Корбан. Всичките ни диалози – на пазара или в аптеката, по време на кучешката разходка или в пощата – са едни и същи:
– Това отлетя или долетя? (Взривът от наш изстрелян снаряд ли е или от техния?)
– Видяхте ли, какво стана с учебното заведение?
– А вие от кое място купихте кучешката храна?
– Какво пиете – „ валериан “ или „ адаптол “?
Апропо, „ адаптол “ е най-горчивото нещо, усетено от моите рецептори. А не съм от глезли, които в Индия си поръчват яденето " нот спайси, плийз ". Дори измислих слоган („ слоган “ е основната фраза в рекламата): „ Адаптол – не мисли за гърмежи, мисли, с какво ще го изпиеш! "
През целия ден надиплям мед, като пчела. Сега мога да не се опасявам от непотребните килограми.Хората в Харкив, които от дълго време не са се виждали, в този момент се поздравяват с думите: „ О, Боже, ти си се стопил на половина “.
Градът на слабите хора.
P.S. Днес пуснах на мама в реанимацията телефона на високоговорител и се обадих на баща. Господи, да бяхте видели реакцията! Лекарите споделят: „ Няма късмет за възобновяване “. Глупости! Той й вика: „ Валюша, очаквам те вкъщи! “, А тя: „ Ося, Ося, доб-ре! ".
И двамата се смеят.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ